За жабите, жабарите, гьоловете и други подобни
Може би често ви се случва, когато чуете „италианец” подсъзнателно да асоциирате думата, олицетворяваща национална принадлежност към географски обособения ботуш на Европа, с „жабар”. Откъде идва това наименование? Отново хорово всички ще кажете „Ами италианците си падат по жабешки деликатеси, особено към жабешки бутчета!” А вие някога виждали ли сте италианец да си похапва жабешки бутчета? А самите вие опитвали ли сте такива ястия в някой италиански ресторант, ама като ви казвам италиански, имам предвид наистина италиански, а не някоя самозвана пицария на Витошка или Гладстон?
Едва ли! А какво ще кажете, ако споделя с вас, че самите италианци наричат „жабари” не себе си, а ... французите. Съвсем ви обърках, нали? Истината е, че и италианците, и французите си падат по жабешките бутчета, а съм убеден, че добре приготвените жабешки специалитети няма да оставят равнодушен и най-големия български чревоугодник. Няма да давам приоритет или първенство на нито една от двете велики нации в майсторското приготовление на зеленикави земноводни, още повече, че имам опасения, че едни гърди напред ще излязат наследниците на Балзак и Юго, а ние тук сме се събрали да славословим конкурентите им в този епичен кулинарен сблъсък.
Може би е по-удачно да си зададем въпроса дали италианците се обиждат когато някой ги нарече „жабари”, според мен да, но пък те са и „спагетаджии” – друг всеизвестен факт. Може би биха предпочели да ги наричат просто „адзури”, но това вероятно се отнася повече за феновете на „калчото”, все пак и аз не мога да разбера откъде накъде са напъхали този син цвят в националния си екип, при положение, че флагът им е с цветовете на българския, макар и в друга конфигурация – вертикални зелено, бяло и червено. Това е загадка, на която нямам отговор, но продължавам да търся такъв, ако случайно някой от вас има правдоподобна версия, ще се радвам да я сподели с мен и с останалите „блогъри”. А, и да не забравя, ако разполагате с някоя фамозна рецепта за приготовление на жабешки бутчета, не я крийте само за себе си, умолявам ви, и все пак да е от тези „италианските”, че на конкурентите жабари от френски произход като че предпочитам само вината.
И както е казал мъдрият български народ, а кой знае може би и италианският (спорът кой е по-по-най ще оставим за друг път): „Всяка жаба да си знае гьола”. В този ред на мисли не мога да не изразя задоволството си от глобализацията довела до масиран износ на жаби и субпродукти към Апенините и още по-западни дестинации. Така българската пословица отива по дяволите или по-точно по жабите, а жабарите от своя страна получават в собствения си гьол ударна конкуренция от български жаби, малки, големи, зелени, бели, по-мургави, но пък целенасочени и убедени, че ще продадат скъпо кожите и бутчетата си на консуматорите-жабари.
Успех на жабите, на жабарите и на всички „стопаджии” в този блог, търсещи отговора на въпроса за Живота, Вселената и италианската идентичност...:)