италиански език

Между мен и мен   

   Някои да си е мечтал да бъде учител? Най-вероятно само тези от нас, които са виждали непобедимата сила в знанията на преподавателя по любимия си предмет, която непременно трябва да бъде съчетана с доза човеколюбие, емоционалност и разбиране към желанията и амбицията или липсата на такава при учениците. Учителят няма как да бъде всичко това, ако не харесва работата и предмета, по който преподава. Преподаването на език крие запас от многобройни любопитни факти, интересни и поучителни истории, с които само напредналия в изучаването му може да се запознае.

   Различни фрагменти, адаптирани статии или резюмирани книги събуждат любопитството и посещаващите частни уроци сами изграждат мрежа от знания, а сблъскването на гледните точки на различни поколения създава възможност за пораждане на множество дискусии. Учителят е този, който трябва да е в синхрон на високите изисквания, с истерията да можеш, да знаеш, да проговориш чужд език.

   Противно на очакването да бъде вяла и безразлична, учителската професия се превръща в истинско предизвикателство, което трябва да се разиграе в часа по италиански. Благодаря на тези, които са превъзмогнали езиковата бариера и са дали възможност на часа по италиански да се превърне в интересна и смислена дискусия.

   Все по-често чувам някой да се оплаква, че работата с клиенти не му харесва, че би искал поне да може да си избира клиентите...И на този фон оценявам все повече моите клиенти-ученици. Защото няма по-голяма признателност от тази да чуеш „днес в работа беше ужасно, само мисълта за урока ме крепеше“ ; „добре, че мъжът ми замина на риба, че да мога да дойда малко на поуча“; „нека с тези бонбони се почерпим, че подновяваме уроците“; „нали обещаваш, че ще ми пазиш часа след лятото“ и т.н. Ценя ви много, вашите истории ме променят и вълнуват, и се радвам, че всички вие спомагате да изживявам всеки ден моя ден с много италиански.